Български English Deutsch

Разговор с Емил Кръстев, поместен в литературния алманах "Света гора", 2100/2011

Как се насочихте към литературата?

- Още като студент започнах работа във вестник. А знае се, че амбицията на всеки журналист е да го признаят за писател. Като прескочи четирийсетте и никой не обръща внимание на литературните му опити, започва да обсъжда успелите писатели със също такива пишещи братя като него – ама какъв писател е този? Нека умре, да минат трийсет години, ако тогава някой го помни... Но когато човек е на двайсет и пет не мисли какво ще кажат за него трийсет години след смъртта му. И добре че е така.

Помогна ли ви журналистиката, а после и работата в издателството?

- Журналистиката ме научи да преписвам по десет пъти всеки текст преди да го предам на редактор. В издателството се отучих.

Вашите модели, образци в литературата?

- Да вървиш по стъпките на някой писател е най-късият път към имитацията.

Как пишете? Лесно или трудно? Бързо или бавно?

- Преди години ми разказаха как У. Сароян една вечер проиграл осемдесет хиляди долара на покер, прибрал се и до сутринта написал пиеса, която продал за шейсет хиляди. Почти покрил загубата. Тогава за малко да развия чувство за малоценност. Успях да си внуша, че това е просто една от хилядите клюки, който се разнасят за известните писатели, и избегнах депресията. Но нормата на Хемингуей – две хиляди думи всяка сутрин и после си живей живота – и до днес ми се струва като Чомолунгма, която трябва да изкачвам бос.

- Вярвате ли във вдъхновението? Или пишете упорито и всеки божи ден?

- В „Психология на литературно творчество” Михаил Арнаудов цитира изказване на Балзак: „Идеите нахлуват в сърцето или в главата ви, без да ви питат. Никоя куртизанка не е била по-своенравна или по-заповеднишка от концепцията на художниците; когато тя се яви, трябва да бъде хваната здраво за косата като съдбата”. Като си спомня тази мисъл се напрягам готов да стисна концепцията за косата. Но в този момент в главата ми зазвучават два стиха от песен на Висоцки: Меня сегодня муза посетила. /Посидела и ушла.

И сядам да се разкъсвам между съдбата и музата.

Напоследък често се говори за постмодернизма в българската поезия и проза. Какво мислите затова?

- Писателят е публична личност. Иска други да прочетат какво е мислил и измислил и да го похвалят. Свободен е да избере средствата, с които да огласи тези мисли. Негово право е да се бори за признание. Негово право е да търси форма на изява, с която да остави следа във времето. Негово право е и да поеме риска да му се присмеят.

Някой беше казал, че: „стилът е еманация на моралната човешка личност”. Как бихте разтълкували тази фраза през вашето творчество и стил?`

- Не съм убеден, че стилът има чак такова значение. А и моралните категории се менят с времето. Виждаме как постъпки, изяви, аргументи, изказвания, парвенющина и дебелащина, които преди са карали достойните хора да замълчават или да се скриват в себе си, в днешно време се приемат с възторг. Дали това ни харесва е друг въпрос. Но писателят трябва да говори със своя  си език. Дори в началото да смятат песента му за грачене.

- „Интелектуалният страж на Европа” Жан Пол Сартр се питаше: трябва да създаваме, да отразяваме или да откриваме? Как бихте отговорили на този въпрос?

- Въпрос с толкова отговора, колкото са хората на земята. Не съм сигурен дали и самият Сартр е имал само един отговор. Според мене всеки трябва да върши това, на което е способен. Ватманът да спазва пътните знаците, народният представител да гласува със своята карта, писателят да пише само когато не може да не пише. Тогава е възможно да създава, да отразява, да открива. Вероятността не е голяма, но това не значи, че трябва да легнем да мрем.

- Какво мислите за експеримента в творчеството?

- Без експеримент няма творчество.

- Не мислите ли, че вашата проза звучи песимистично?

- Някой обвинявал ли е Достоевски в песимизъм? Писателят описва живота както го вижда. И приема опасността да го четат само тези, които го разбират. Дори да са само двама-трима души. Още повече че у нас вече никой не обръща внимание на написаното. А който иска популярност, трябва задължително да спазва схемата на хепиенда.

Лично за мене - светът е препълнен с кандидати за слава, един по-малко няма да навреди на никого.

- Виждате ли добро бъдеще за България?

- Да погледнеш в бъдещето е много трудно. Преди двайсет и няколко години и футуристите не можеха да си представят какво ще става днес. Но прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Разговора води Огнян Стамболиев

................................

Започнах работа като репортер във в. “Орбита”. Същата година ме взеха за редактор в Българското радио, програма “Христо Ботев”. По-късно работих във в. “АБВ” и издателство “Земиздат”.

 Като журналист пишех основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие.

През 1991 г. основах издателство “Гея-Либрис”. Още ме търпят там.

Дебютирах - пет години ме прехвърляха от редактор на редактор и от стая в стая - през 1984 г. с повестта “Луда надежда” в библиотека “Смяна” на издателство “Народна младеж”. 

Оттогава все същото.