Български English Deutsch

КРЪГОВРАТ



Ако искате да знаете, да ходя по въже е детската ми мечта, както някои деца мечтаят да станат морски капитани, космонавти или продавачи на сладолед и тя се роди още преди двайсет години, когато в квартала дойде цирк и цялото ни семейство се настани в ложата до манежа, понеже на дядо му бяха отпуснали пропуски. Лампите угаснаха, само един прожектор и мъж в огнени дрехи затанцува върху невидима жица, а още на другия ден момчетата от двора опънаха въжето за простиране между вишната и оградата и се закълчиха върху него като огнения мъж, ама се държат за клоните. Нека и аз, а те – махай се, не ставаш за нищо!, но вечерта като се прибраха, се изкачих на оградата и без да пускам вишната, една стъпка по въжето, втора и си обелих коляното в чакъла на земята, после другото, на третия път от челото ми шурна кръв и подсмърчах в леглото с бинтована глава, че това си е моя мечта, те да стават космонавти и продавачи, а като ми мина, започнах да получавам двойки. Когато вкъщи ми се караха защо не уча, отговарях, че искам да ходя по въже и родителите ми се споглеждаха стреснати, единствен дядо отсече – издигни се и ще правиш каквото си щеш. Тогава мечтата ми се кротна и хвърлих всички сили да изпълнявам напътствията на дядо. Провървя ми, от таванските канцеларии се издигнах до третия етаж и още първия ден като видях колко близо е сградата насреща, гърдите ми се стоплиха. Наредих да донесат необходимите съоръжения и лично наглеждах как закрепват въжето, монтират площадката за тръгване под прозореца и слагат декоративни клони от вишна край парапета. Вече съм напреднал доста, сутрин идвам на работа и притичвам няколко пъти до отсрещната стена и обратно да поддържам форма, а сериозните упражнения ги правя през обедната почивка, когато долу се събират да пушат и хвърлят завистливи погледи нагоре. Усъвършенствам танца със сабя на челото и другата седмица ще изляза официално пред публика. Щастлив съм, глупаво е да не си щастлив, щом си постигнал детската си мечта, затова ще ви открия една тайна – съвсем скоро ще махна въжето и първа стъпка от площадката, втора, и то, без да се държа за декоративните клони, стигам до отсрещния прозорец и се връщам, после пак. Ще им покажа аз на онези хъшлаци от двора за какво ставам, нали ще крача по въздуха между двете стени като огнен мъж. Само да се издигна от третия до втория етаж, където са най-големите кабинети, с по три кристални полилея, както ме учеше дядо.