Български English Deutsch
МЕДИИ
За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо – след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва още едно по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото тя не е шапка невидимка, а шапка идиотка и нека я търкаля вятърът, - има усещане за липса на смисъл и остава самотата, от която винаги си се страхувала повече, отколкото да осъмнеш без кифла с мармалад и жилище, ако не до Президенството, поне срещу дискотеката в Студентския град, където пласьорите на наркотици са повече от продавачите в супермаркета и аптеката, но и това не е цялата истина, Каши, най-важното е, че за да вземеш трябва да дадеш, за да спечелиш първо трябва да загубиш.
ПЛАЦЕНТА
Нещо не е както трябва и така ми се струваше отначало, щото по цяла нощ в стаичката, над която е само ред керемиди, и гледам небето, а през деня в портиерната, какво като съм с дървен крак? Изглежда ти проклетия и кутсузлук да го тътрузиш по стъпалата, нито надолу да се гмурнеш, нито нагоре да литнеш и никога няма да ти излезе късметът в този живот на еднодневка, но полека започваш да разбираш и стискаш палци професорите по-бързо да открият лекарството, което ще ни приближи до вековете на морските костенурки. След време обаче разбираш, че науката е на погрешен път и ти сега ще викнеш – колко било просто!, ама не забравяй, че това са трийсет години всяка нощ втренчен в звездите. Една сутрин, като изсветля небето, си казах – щом не може така, защо не така, и усетих как между пръстите на дървения ми крак израстват ципи като на морска костенурка. Известно ти е, че годината е да се завърти Земята около Слънцето или няколко милиона километра. Ако я отдалечим малко, за една обиколка тя ще изминава, да речем, два пъти по толкова километра, значи за една година ще живеем два пъти по-дълго. Ако я отдалечим да изминава три пъти повече километри, ще живеем три пъти по-дълго и така нататък. Тъй и вероятността протезата да се превърне в крило или плавник ще расте двойно, тройно и така ще се гмуркам и летя и ще знам, че имаш ли време да чакаш, късметът няма как да не дойде. Ще попиташ по какъв начин ще изместим Земята? Не се тревожи, в тази сграда сигурно има поне още един като мене, но с конструктивна мисъл, само да му подскажа идеята. На толкова хора им горчи цял живот да се тътрузят от партера до тавана и обратно.
МАКИАЖ

Хората си живеят мирно и тихо, сиво и еднообразно, сигурно и сънливо, горди с щастието на препарирания орел и примирението, че нищо не може да се промени. Най бунтарите седят на балкона, отпиват от чашката и гледат в облаците кога някой ще пусне манната върху масата им да се навечерят. И изведнъж от небето пада революция. Тя ще издуха мирното спокойствие, ще оцвети сивотата и ще разсъни еднообразието. Ще събуди препарирания орел и ще му припомни, че някога е летял над върховете. Но може ли да се вярва на революция, която ти пада от небето?
“Макиаж” разказва как се подготвя такава революция, как завладява всички и ги повежда към бъдеще, което може би ще бъде по-свежо и по-бодро от сегашното. Надеждата за нещо по-добро е толкова силна, че те кара да се включиш дори в падащи от небето революции.
В книгата си Емил Кръстев се опитва да опише механизмите на този вид промяна, кой и как я извършва и в името на какво. В нея няма барикади, престрелки и кръвопролития. Не се взривяват ракети “земя-земя” и не се сриват сгради. По улиците не се търкалят трупове на деца. Четеш обаче как хората се взират в огледалата и сякаш нищо не вършат и край тебе сякаш падат бомби. Това авторът постига със средствата на абсурда и гротеската. Със своеобразния си изказ те повежда по пътеките на мисълта и ти е трудно да спреш.