Български English Deutsch
УЕБСАЙТ
Ало, честит рожден ден?, а, остави, ти знаеш, че на този ден винаги ви събирах у дома, водехте момичета и танцувахме, а на двайсетия вече бяхме прелетели оттатък и се довлякохте петдесет или повече, но в тези страни на юг е така, срещаш приятелите и – къде отивате?, а те вече са се развеселили – на фиеста, тръгвай с нас - и ти не се опитваш дори за очи да се колебаеш – ама аз на рожденика не съм му виждал физиономията..., а викаш и другите си приятели, които не само не са виждали рожденика, ами и с приятелите ти си стискат ръцете за първи път и вече нямаше място в апартамента и прииждащите оставаха на улицата и крещяха оттам, че ромът е свършил, но помогна лекарката от горния етаж, тя винаги държеше по няколко бутилки резерва, и когато изсмукаха и последната капка кока-кола, петдесетината ревнаха, че горещината не се трае, макар че беше сред нощ, а аз се запретнах да цедя портокали и опразних четирите кашона, които баща ми беше заредил за цяла седмица и знаех, че ще имам разправии, но навършвах двайсет години и ми бяха дошли петдесетина души на рождения ден, макар че от тях познавах не повече от десет, но се върнахме и кой знае защо, полека престанах да ви каня, вие също се сещахте все по-рядко за онази нощ, когато викахте от улицата да ви донеса от свършилия ром и започнах да си повтарям, че какво, като не празнувам рождения си ден, притрябвал ми е някакъв си рожден ден, всъщност някога празнувал ли съм рожден ден?, така де, ден като всички дни и е най-добре да не мисля за него - аз днес нямам рожден ден, аз толкова рядко имам рожден ден, аз никога не съм имал рожден ден, за какво ми е рожден ден, когато няма да дойдат петдесет души, от които познавам десетина, но ще ме карат да изстисквам портокали, и не само че не съм имал рожден ден, аз никога не съм се раждал, и ти не си се раждал, и той не се е раждал, и тя, и те, че то никой не се е раждал и няма и да се роди, защото тогава ще трябва да си празнуват рождения ден, а какъв рожден ще е това, след като не си се раждал, след като никой не се е раждал, след като никой няма да се роди, хайде, затварям, че нямам рожден ден и трябва да изстисквам портокали...
МЕДИИ
За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо – след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва още едно по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото тя не е шапка невидимка, а шапка идиотка и нека я търкаля вятърът, - има усещане за липса на смисъл и остава самотата, от която винаги си се страхувала повече, отколкото да осъмнеш без кифла с мармалад и жилище, ако не до Президенството, поне срещу дискотеката в Студентския град, където пласьорите на наркотици са повече от продавачите в супермаркета и аптеката, но и това не е цялата истина, Каши, най-важното е, че за да вземеш трябва да дадеш, за да спечелиш първо трябва да загубиш.
ПЛАЦЕНТА
Нещо не е както трябва и така ми се струваше отначало, щото по цяла нощ в стаичката, над която е само ред керемиди, и гледам небето, а през деня в портиерната, какво като съм с дървен крак? Изглежда ти проклетия и кутсузлук да го тътрузиш по стъпалата, нито надолу да се гмурнеш, нито нагоре да литнеш и никога няма да ти излезе късметът в този живот на еднодневка, но полека започваш да разбираш и стискаш палци професорите по-бързо да открият лекарството, което ще ни приближи до вековете на морските костенурки. След време обаче разбираш, че науката е на погрешен път и ти сега ще викнеш – колко било просто!, ама не забравяй, че това са трийсет години всяка нощ втренчен в звездите. Една сутрин, като изсветля небето, си казах – щом не може така, защо не така, и усетих как между пръстите на дървения ми крак израстват ципи като на морска костенурка. Известно ти е, че годината е да се завърти Земята около Слънцето или няколко милиона километра. Ако я отдалечим малко, за една обиколка тя ще изминава, да речем, два пъти по толкова километра, значи за една година ще живеем два пъти по-дълго. Ако я отдалечим да изминава три пъти повече километри, ще живеем три пъти по-дълго и така нататък. Тъй и вероятността протезата да се превърне в крило или плавник ще расте двойно, тройно и така ще се гмуркам и летя и ще знам, че имаш ли време да чакаш, късметът няма как да не дойде. Ще попиташ по какъв начин ще изместим Земята? Не се тревожи, в тази сграда сигурно има поне още един като мене, но с конструктивна мисъл, само да му подскажа идеята. На толкова хора им горчи цял живот да се тътрузят от партера до тавана и обратно.