Български English Deutsch
ЛУДА НАДЕЖДА
Облаците, натежали и провиснали, почти опираха заострените дъски на оградата. Заваля. Падаха едри парцали, подобни на перушини. Изведнъж му стана страшно, тези огромни снежинки са парчета вар. Искаше да се махне, но нямаше сили. Виеше му се свят, сякаш от печката излизаше дим. Защо не тропат по покрива на бараката, върху пирамидата на дървата, около чешмата? Отвън не идва звук...
ЗМЕЙОВА ГОНИТБА
Един цар се разболял и му казали, че ще се излекува само с жива вода. Той изпратил тримата си сина. Големият и средният нямали късмет, но малкият успял. На връщане освободил братята си, които през това време били заробени, и заедно тръгнали към къщи. По пътя ожаднели, намерили кладенец без кофа и решили да завържат един от тях с поясите си и да го спуснат долу. Кой, кой? Най-младият се съгласил, оставил шишето с жива вода на земята до калпака си и слязъл в кладенеца. Извадил вода за братята си, а когато те да извадят него, пуснали поясите в бунара и си отишли с живата вода.
А сега де!
ПРЕЗ ЕКОЛОГИЧНИЯ ЛАБИРИНТ
Тичах към гората, но на нейно място стърчаха потъмнели пънове. Вместо бистрия поток от коритото преливаше катранена река. Розовите храсти, орхидеите и магнолиите се бяха превърнали в обгоряло стърнище. Нямаше елени, папагали и гепарди. Единствено птиците додо (ама тях не ги ли изтребиха отдавна?!) се разхождаха по изпепелената трева. Стигнах запъхтян до езерото със златните рибки и се наведох да утоля жаждата си, но от водата се показа огромен шаран, колкото триетажно здание, и отвори уста да ме глътне. Отново чух гръмотевичния смях. Планината се разлюля и се срути, останаха само озъбени сипеи. Човечето великан стисна в прегръдките си опашатия и сякаш го всмука. Облиза се лакомо и отново вдигна ръце към слънцето. Почувствах, че това е преломен момент, и дори престанах да бягам от шарана, който доста пъргаво ме гонеше по брега, като си помагаше със страничните и гръбната перка.